Домът e рожба на двама

Малък апартамент на млад музикант

Първите стъпки на Диана Лазарова в дизайна са в съвсем различна от днешната посока. В специализирано училище се занимава с художествен текстил и мода. Следват две години, изпълнени със съвсем други планове – нищо общо с дизайн. Завършва „Инженерен дизайн” и магистратура „Производство на мебели”. Въпреки, че това не е била мечтата й, се оказва, че всъщност това става нейна професия. Шансът й е работата във фирма за проектиране и производство на мебели. Получава пълна свобода да твори и да разгръща потенциала си. Научава много и по това време разбира какво всъщност е професията на интериорния дизайнер. Признава, че по това време вижда как нещо, което е само в главата й, след това се реализира, все едно идеите й оживяват. И накрая се среща с щастливите погледи на доволните и щастливите от крайния резултат. Това окончателно я запалва по дизайна. След две години създава собствено студио „Дизайн ателие”.

Диана е от сговорчивите млади дизайнери, които уважават идеите на своите клиенти, както и своя труд. Всъщност за нея „клиент” по-скоро означава „съмишленик”. Защото смята, че инвеститорът трябва да е водещ в началото, още когато се обсъжда заданието за проекта. Той трябва да бъде максимално подробен – какво иска, какво харесва, какво си представя или пък какво не харесва, не иска и не си представя; да зададе рамките на проекта, най-общо казано. След това водещ става дизайнерът, преценява кои от изискванията и представите на възложителя са реални, обяснява му кое може и кое не, дава опции, препоръчва. Дизайнерът движи проекта етап по етап и е много важно инвеститорът да му се довери и да спазва изискванията и етапите на проектиране, за да може да се получи всичко както трябва и накрая и двете страни да са доволни. Изключително важно е инвеститорът да се вслушва в  дизайнера, а не да се доверява на препоръки на приятели, познати, роднини,  колеги, съседи и други „експерти”. Опитва се да възпита новодомците да вярват в предложенията на интериорния дизайнер. Защото на практика в много от случаите инвеститорите се опитват да движат нещата, въпреки че много от тях не са им ясни. Не винаги имат реална преценка за срокове и поредност на проектиране и ремонтиране. Понякога настояват нещата да се случват отзад напред, ако може да се изпълнят за вчера. И ако интериористът не е настоятелен и убедителен, на финала нещата се объркват, забавят, разбира се, има недоволни. И цялото това положение е доста изнервящо и за двете страни, дизайнерът не може да работи спокойно, може да се получат грешки или да се пропусне нещо. Важно е да има баланс в отношенията, доверие и всеки да се занимава с това, което разбира.

Освен концептуални проекти предлага и реализация на интериора, проджект мениджмънт, защото по този начин е сигурно, че онова, което виждат на проекта, става същото и в действителност.

Що се отнася до обзавеждането, изобилието от материали и мебели не винаги е в полза на добрите решения. За съжаление пазарът в България е по-граничен. Но дори и да не беше така, по-големият проблем идва от това, че хората обичат да копират, искат и те да имат маса като на съседа, за да не останат по-назад от колегата и те ще си купят същата лампа, нищо, че не се връзва с нищо друго от обзавеждането. Голям съветник е интернет – видят ли, че нещо е модерно, веднага си го купуват. Не се замислят дали им трябва, дали ще се впише в техния интериор, още по-малко дали е функционално, дали е подходящо за пространството, с което разполагат. Хората просто не смеят да рискуват и да имат получат иновативно решение на своето пространство. В случая дори не става въпрос и за пари – не винаги хубавите неща и оригиналните идеи са безкрайно скъпи. Просто хората залагат на видяното, на сигурното, на нещо, което са виждали вече много пъти. Много се влияят и от мнението на другите – какво ще си кажат, когато им отидат на гости, правят си жилища, които да се харесат на обкръжението им, а не на тях самите. Доверявайки се на дизайнер, всеки може да получи различен интериор, „скроен” само за него, съобразен с неговите нужди, да се радва на креативно и едновременно функционално решение.

Както не се страхува от аргументите си за подходящ интериорен дизайн, така не я плаши и конкуренцията. Тя помага всеки да е мотивиран да дава най-доброто от себе си и постоянно да се стреми да се развива. Намира, че лоялността е друга тема. Смята, че винаги ще има и нелоялна конкуренция, но просто не й обръща внимание, с времето се научила да се абстрахира от тези неща.

В контекста на всичко това, Диана все по-често се замисля да работи извън България, независимо дали ще замие в друга страна или ще работи по чуждестранни проекти оттук. Намира, че в другите държави има много повече предизвикателства, пазарът е много по-голям, има по-интересни обекти, по-голяма свобода за творчество и развитие. Но може би основната причина е, че най-вече хората са по-отворени към новото, креативното и уважават и ценят повече работата на дизайнера. Извън България наистина можеш да натрупаш опит и да се развиваш като професионалист. Просто мащабите са много по-големи, възможностите също.