Какво мислят младите за архитектурата и дизайна – войни и победи
Те идват с новите си свежи идеи и с желанието да се докажат. Носят и опита на своите учители, при които практикуват. Така следват и запазват добрите практики, като ги освежават с мечтите си. Колко трудна и колко предизвикателна е идеята да направят бита на всеки по-красив и по-комфортен – това питаме младите. Някои от тях правят първите си стъпки в професията като съавтори в проекти на изявени студиа. Други са преживели сладостта горчивината на собствения си опит. Но всички те знаят накъде вървят. И това им прави чест – заради куража да отстояват позициите си в името на един по-красив свят.
Въпросите:
1. Защо архитектура и интериорен дизайн? Не е ли плашеща враждата между двете професии?
2. Кой на теория, според вас, трябва да е водещ – инвеститорът или авторът на проекта? Как става това на практика?
3. Консуматорското общество не ни ли връща към соца – при богатството на материали, технологии, обзавеждане пространствата се решават по подобен начин, а жилищата си приличат заради най-популярните мебели, осветление, текстил?
4. Конкуренцията, не винаги лоялна, стимул ли е да останете в България или се виждате и с двата крака навън, в неизвестността, но в подредени държави с правила?
Арх. Калина Камбурова:
Авторът на проекта задава правилните въпроси
1. Защото когато намерим общ език и се обединим около една обща идея, резултатите могат да бъдат невероятни и вдъхновяващи.
2. Основната роля на инвеститора е да изясни своите нужди, желания и предпочитания. Те трябва да са водещи и на тази база трябва да е изцяло в ръцете на автора да разработи концепцията и проекта. На практика инвеститорите рядко могат да изяснят и да подредят по приоритети нуждите си отначало, което затруднява и забавя работата. Това може да се ограничи, ако авторът на проекта задава правилните въпроси и насочва вниманието на клиента към важните неща още при уточняване на заданието.
3. Отговорност на всеки архитект и дизайнер е да е в крак с новите технологии и разработки и да ги представя на своите клиенти, когато са подходящи за проекта, за да може всеки инвеститор да направи нформиран избор.
4. Надеждата и желанието за промяна са моят стимул. Нищо няма да се промени тук, ако младите избягат навън. Аз съм направила своя избор и ще остана да се боря за една по-хубава България.
Анастасия Кочева:
Водеща е общата цел
1. Всъщност бих оприличила връзката между двете професии на връзката майка-дете. Жената е създадена, за да дари живот. Този живот одухотворява и изпълва със смисъл съществуването на всяка жена. Сблъсъкт между двете страни се получава, когато родителят не е осъзнал, че се учи от детето си, а детето подхожда с пренебрежение към опита на родителя си.
2. Водеща е общата цел и взаимното доверие. Най-добри резултати се постигат, когато и двете страни са склонни да пренебрегнат част от егото си.
3. Не е нужно да използваш най-популярните продукти на пазара. Достатъчно е да се огледаш във всичко, което те заобикаля, да извадиш на повърхността знанията си, да освободиш въображението си и да създадеш от нещо банално нещо уникално.
4. За всеки има място под слънцето, без да пречи на останалите. Няма значение дали си в България или не, слънчевите лъчи огряват навсякъде. Облаците също не се съобразяват с географските ширини и едва след разсейването им успяваш да се насладиш максимално на слънцето.
Има един водещ играч
1. Архитектурата и интериорът за мен никога не са били във вражда. Аз самият съм архитект и смятам, че двете, съчетани умело, правят добрия дизайн. Само по себе си едно добре пропорционирано пространство, без много интериор, е красиво и уютно, но в него има много мисъл и детайл. За съжаление се налага с интериора да заличаваме неудачни решения в архитектурата и именно оттам идва конфликтът между двата “бранша”. Естествено, не пропускам да отбележа и професионалната гордост на едните и другите. Враждата е безсмислена. Важното е да се постигне симбиоза между двете, за да повишим качеството на живот. Архитектурата, в която включвам и интериора, е стилов белег на обществото.
2. За жалост грозната истина е, че в крайна сметка има един водещ играч, който в повечето случаи не разбира, но винаги играе главна роля в това работата да не изглежда както трябва и в архитектурата, и в интериора – а именно клиентът. По мое мнение масовият български потребител няма култура да оценява дребния детайл, да разбира колко е важен и каква роля играе в дизайна. Оттам инвеститорите спекулират и на пазара се раждат все повече неудачни предложения. По мои наблюдения в последно време нивото на проектиране драстично се е понижило. Усещам липса на желание от страна на проектантите да направят нещо красиво. Всичко остава на хартия, а реалният проект дори се довършва с детайли по идея на строителя. Трябва да има ясна йерархия в един проект. Водещ винаги трябва да бъде проектантът, защото той има цялостната картина за нещата, а всички трябва да се стараят да изпълнят проекта по предписание. Разбира се, не изключвам възможните проектантски грешки, които се дължат на липса на натрупан опит или на ентусиазъм.
3. Проектантите се опитват, но не са свикнали да обръщат внимание на детайла поради причините, за които вече споменах. Бюджетното решение винаги ебило на мода, а то е масовото решение. Това води до липса на интерес към новостите и тяхното приложение. Обслужват се желанията на клиентите и всичко стои на едно място. Добрата новина е, че някъде там все пак има клиенти, които пътуват достатъчно много и черпят опит от други места. Именно те раздвижват интереса на останалите, които гледат от тях.
4. Конкуренцията винаги ми е давала стимул да вървя напред и да искам повече. Да, има нелоялна конкуренция, но съм сигурен, че добрата работа се оценява от крайния клиент. Имал съм опит с доста проекти в чужбина. Възхищавам се как във всичко има ред и дисциплина, как никой не си позволява да прави нещо под масата, как за всяко нещо има отъпкан път и става лесно. Цената на проекта звучи реално,а не както в България – “ти луд ли си…” Имал съм няколко сериозни предложения за работа в чужбина, но страха от чуждото не ми позволи да замина. Това обаче по никакъв начин не означава, че съм се примирил със ситуацията тук. Обичам предизвикателствата.
Думата „вражда“ е много силна
1. Думата „вражда“ е много силна, за да бъде използвана, и преувеличена до голяма степен. Съществува схващането, че между професиите има конкуренция – и едната, и другата страна се опитват да свършат „по-добре“ работата на другия. Това за щастие е схващане, което е все по-малко актуално днес. Всяко интериорно пространство е обусловено от архитектурата си и това няма как да е по-друг начин. В този ред на мисли ние се опитваме в проектите, които създаваме, да подчертаем най-характерните архитектурни дадености и преди всичко проектите ни да взаимодействат с „обвивките си“. Практиката ни показва, че когато от самото начало на един проект общуваме с архитекта, резултатът винаги е по-добър и това е само и единствено в полза на клиента.
2. Желанията и нуждите на инвеститорa винаги са водещи. Стремим се чрез проектите си всеки път по нов и адаптиран към зададените изисквания начин да разкажем една нова история – тази на нашия клиент. Разбира се, винаги тази история е претворена през нашия мироглед и реализирана чрез подходящите пространствени изразни средства, за да създадем пространства, които ще помагат на нашите клиенти да живеят или работят по-добре.
3. Разнообразието от материали и технологии само ни помага. От нас зависи как ще ги използваме. Тук е нашата роля – да проектираме за клиентите уникални и отличаващи се интериори според техните предпочитания, навици и начин на живот. С този подход изключваме резултат от еднакви жилища.
4. Има случаи, когато от страх да не се изгуби даден потенциален клиент с голям проект, различни студиа намаляват офертите си, водени от желанието си да останат на пазара и да оцелеят. В този ред на мисли нелоялна конкуренция има. Но такава има не само в рамките на България. Защо тогава да се търси бягство извън пределите на страната? Конкуренцията, лоялна или не, винаги сме приемали като стимул. По-скоро правилата, които сме си задали за професионализъм, лоялност към клиента и пълна отдаденост към проекта обуславят работата ни и ни носят клиенти, които ценят труда ни и са доволни от постигнатия краен резултат. По този начин работата ни говори по-добре за нас и изключва нелоялната конкуренция. Напускането на страната не е решение, особено когато професията интериорен дизайнер позволява на практика работа отвъд териториални граници. Имали сме възможността да реализираме не един проект в чужбина в някои от тези „подредени“ страни и същинския метод на работа не се различава толкова много от този тук. Още повече, в България има много възможности за тези, които искат да ги реализират.
Димитър Димитров:
Всички хора сме различни
1. Никога не съм вярвал, че може да има вражда между две толкова близки професии. Преди години не е имало специалност интериорен дизайн и тя се е изучавала в архитектурните. Сега нещата са различни и това позволява всеки да се профилира по-тясно и в крайна сметка води до по-добър продукт, дизайн, проект.
2. На практика авторът на интериора е водещ от гледна точка на това, че той има тежката задача да разбере какво точно иска инвеститорът. Който обикновено се лута между стиловете и иска да има от всичко по малко. Но това би превърнало дома му в шоурум. Авторът трябва да разбере какво наистина е на сърцето на инвеститора и да направи дома му така, че хората, които ще живеят в това жилище, да са щастливи и дизайнът да е композиран като едно цяло.
3. Оказва се, че това богатство на избори ражда разнообразието, особено когато строителството ни вече не е типово. Когато има много опции, инвеститорът дори и да се води по модата, на практика е невъзможно да се стигне до типов дизайн. Всички хора сме различни и всеки според интересите, партньора, възрастта си има различни нужди и възприятия.
4. Конкуренцията не е в състояние да накара някой да остане или да напусне България. Но в нея се крие ключът към добрия дизайн. Когато колегите предлагат проектиране и дизайн на много високо ниво, ти си принуден да ги следваш и не само това – трябва да си по-добър от тях. За съжаление при този процес някои са готови да постигнат това на всяка цена. Всъщност и в това няма нищо лошо. Клиентът и пазарът отсяват и те са единствените, които печелят от голямата конкуренция. В България се оказва, че дизайнът е на изключително високо ниво. Всички колеги правят все по- добри проекти и това си личи по голямото търсене на български дизайнери и архитекти, които работят оттук за клиенти и инвеститори в другите европейски държави.
Арх. Симеон Станчев:
Добрите творци копират, гениалните – крадат
1. На първо място ще отбележа, че съм архитект, който се занимава с интериорен дизайн. Защо не? Двете понятия са неразделими, няма как да има дизайн, ако архитектурата не е наред и обратното – голи стени и пространства не могат сами по себе си да постигнат усещането за завършеност.
2. Великите творци не се съобразяват с инвеститора и са станали такива точно защото са имали шанса някой да им се довери в правилния момент и да покажат какво могат.
3. В реда на мисли от предходният въпрос бих споделил, че ако инвеститорът осъзнава колко сериозна и многокомпонентна е нашата професия и се довери на професионализма на проектанта, то резултатът няма да бъде типовото жилище от преди 25-30 години. По-важното е той самият да бъде удовлетворен от резултата.
4. Далеч съм от мисълта, че нелоялната конкуренция и плагиатството се ограничават само от нашите политически граници. Един по-умен човек от мен е казал: „Добрите творци копират, гениалните – крадат“.
